Намаляване на капитала на акционерно дружество
Процедурата е регламентирана от:
ТЪРГОВСКИ ЗАКОН (ТЗ) -чл. 199 -203
ЗАКОН за търговския регистър (ЗТР).
НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1)
ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
ЗАКОН за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и съответните подзаконови нормативни актове по прилагането му
 

Цел на процедурата
Процедурата разглежда предпоставките за намаляване на капитала на акционерно дружество (АД) и реда, по който се извършва вписването на намаления капитал в търговския регистър.
Процедурата условно може да се раздели на две части -досъдебна и съдебна.
Наредба № 1 съдържа подробна правна уредба относно вписването в ТР.
Вписването в ТР се извършва се извършва въз основа на заявление по образец. Общите изисквания към заявлението са уредени в глава II, раздел I на Наредба № 1. Заявлението съдържа полета, обединени в групи, които биват задължителни (за всички заявления) и допълнителни (според вида на исканото вписване). В образеца на заявление са отбелязани тези полета от заявлението, които задължително трябва да се попълнят от заявителя. Останалите полета от заявлението могат да останат празни и не се попълват при незаявяване на обстоятелствата или непредставяне на актовете, за които са предвидени. Ако мястото в някои групи или полета не е достатъчно, това се посочва в полето по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 и към заявлението се прилага допълнително заявление, в което са попълнени съответните полета. Полетата, които може да бъдат допълвани, са отбелязани в образеца на заявлението.
Специфичните изисквания за заявлението за вписване на обстоятелства относно АД са уредени в глава II, раздел VI от Наредба № 1.
Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 подлежащите на вписване обстоятелства относно АД се посочват в заявление по образец съгласно приложение № А5.
Документите, които следва да се приложат към заявлението са посочени в чл. 23 от Наредба № 1. Заявителят прилага документите в оригинал, нотариално удостоверен препис или в заверено от него копие.
Вписването на промяната в капитала на АД се заявява от търговеца чрез лице или лица, които го представляват по закон. При съпътстваща промяната на капитала промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител (чл. 15, ал. 6 от ЗТР).
Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно с превод на български език, заверен съгласно чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен (чл. 18 от ЗТР и чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1).
Съгласно чл. 73 и сл. от Наредба № 1 заявленията и приложенията към тях се подават на хартиен носител или по електронен път (за подаване на заявлението по електронен път виж https://public.brra.bg/Internal/Registration.ra?o ).
При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТР (чл. 13 от ЗТР и чл. 85 и сл. от Наредба № 1).
Заявяването може да се извърши от: търговеца; друго лице в предвидените по закон случаи; адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията (чл. 15, ал. 1 от ЗТР).

Заявлението може да се подаде от заявителя или от пълномощник с изрично писмено пълномощно (чл. 15, ал. 2 от ЗТР).
При подаване на заявление на хартиен носител проверката се извършва от служител на агенцията, който приема заявлението, чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя. Заявителят полага подписа си върху заявлението пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията.
Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя (чл. 85, ал. 2 от Наредба № 1).
При подаване на заявление по електронен път проверката се извършва чрез:
1 съпоставяне на името на заявителя, посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението;
2 след успешна проверка по т. 1 се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното по т. 1 име; когато заявителят няма ЕГН/ЛНЧ, проверка по тази точка не се прави.
Тази проверка за идентичност се извършва за всички физически лица, обстоятелства относно които подлежат на вписване в търговския регистър. Проверката за идентичност на юридическите лица се извършва чрез проверка в съответните регистри на юридическите лица.
Когато заявлението или документите, изпратени по електронен път, са с различен от установения по реда на чл. 80 от Наредба № 1 формат и вид, не са подписани с валиден електронен подпис съгласно закона или заявителят не може да се идентифицира, на подателя се изпраща съобщение, че заявлението не отговаря на установените нормативни изисквания. За повече подробности виж раздел II на Наредба № 1.
 

Отказ, повторно заявяване. Обжалване.
Когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, в който посочва изчерпателно всички пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му, за което се прилага съответно редът на Гражданския процесуален кодекс. Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него в заявлението адрес на електронна поща. В този случай потвърждаване на получаването не се изисква (чл. 24 от ЗТР).
При отказ за извършване на исканото вписване заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4 (чл. 26 от ЗТР). При подаване на ново заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване и са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване. При подаване на ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен.
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му.

Жалбата се подава чрез агенцията, която я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него. При липса на технологична възможност на съда да приеме по електронен път документите, те се възпроизвеждат на хартиен носител и се изпращат на съда, заверени от служител на агенцията.
Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25, ал. 5 от ЗТР).
Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване.
Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър. Такива грешки и непълноти се отстраняват служебно (чл. 27 и сл. от ЗТР).
Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването. Ако искът бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от агенцията по реда на чл. 14 от ЗТР по искане на заинтересованото лице или на прокурора. При отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е извършено вписване, вписването се заличава по същия ред (чл. 29 от ЗТР).

Понятие за капитал на АД
Капиталът на акционерно дружество е цифрово изразена константна величина, която е равна на сумата на номиналните стойности на емитираните от дружеството и записани/поети от акционерите акции.
Капиталът на АД се определя в български лева, трябва да бъде изцяло записан и да отговаря на законово определените изисквания за минимален размер (аргумент от чл. 161 от ТЗ).
Капиталът на АД е разделен на равни части -акции, които също трябва да отговарят на нормативно установени изисквания (виж чл. 162, чл. 175 и сл. от ТЗ).
Две основни функции (вътрешна и външна) изпълнява капиталът на АД и те са свързани с целите, които по принцип преследва всяко търговско дружество при осъществяване на стопанската си дейност, а именно осигуряване на средства за развиването й и доверие при осъществяването й сред останалите участници в стопанския живот. Вътрешната му функция се изразява в това, че при изпълнението на задължението за вноска срещу записаните акции в дружеството се набират средства, които формират материалната основа за стопанската му дейност. Външната функция на капитала е гаранционна, доколкото основното му предназначение е да служи като обезпечение на вземанията на дружествените кредитори.
Капиталът на АД следва да се разграничава от имуществото на дружеството. Капиталът е цифрово изразена константна величина (стойност), а имуществото е динамичен комплекс, представляващ съвкупността от парично оценимите права (актив) и задължения (пасив), чийто титуляр е дружеството (виж напр. чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ). Имуществото на АД се образува от вноските на акционерите и в резултат на стопанската дейност на дружеството.
Капиталът на АД е константна величина, но неговата стабилност е относителна, предвид съдържащия се в действащото законодателство правен режим за промяна (увеличаване и намаляване) на капитала. Промяната на капитала на АД налага и изменение на дружествения устав, защото той е негов есенциален реквизит (виж чл. 165, т. 3 от ТЗ). По същността си намаляването на капитала е намаляване числото, което изразява стойността му. Това може да е необходимо най-общо поради две групи причини:
а) необходимост от освобождаване на имущество, което е обвързано с капитала и чрез гаранционната функция на капитала служи като обезпечение на кредиторите на АД (т. е. стойността му е включена в стойността на дружествения капитал).
б) необходимост от коригиране стойността на капитала спрямо дружественото имущество, което е с по-ниска стойност от тази на капитала (такава редукция на стойността на капитала до стойността на нетното имущество на АД обикновено се налага при загуби от стопанската дейност на дружеството).
 

Предпоставки за намаляване на капитала на АД
Предпоставките за намаляване на капитала на АД са два вида -фактически и юридически.
Фактическите предпоставки за намаляване на капитала представляват причините, поради които се стига до промяната на капитала. Това са обстоятелствата, обосноваващи нуждата и налагащи редукцията му. Най-общо такива могат да бъдат необходимостта от постигане на оздравителни цели при загуби от стопанската дейност, предотвратяване на декапитализация на дружеството при неблагополучия в стопанската дейност и предотвратяване на настъпването на прекратителното основание, регламентирано от чл. 252, т. 5 от ТЗ, постигане на счетоводна печалба, когато стойността на капитала на АД надхвърля нуждата от финансови средства на дружеството, които да са обвързано имущество (по този начин се освобождава имущество, което може да се разпредели между акционерите под формата на дивидент или да се отнесе към фонд "Резервен" на дружеството), изпълнение на законови изисквания (виж чл. 187а, ал. 5 и чл. 187г от ТЗ).
Юридическите предпоставки са свързани с нормативните изисквания за вземане на решение за намаляване на капитала и неговото провеждане. За намаляване на капитала на АД е необходимо последователното напластяване на разнородни по характера си юридически факти, които образуват фактическия състав на намаляването. Те са следните:
1 надлежно взето по реда на чл. 199 във връзка с чл. 220 и сл. от ТЗ решение на Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала.
2 надлежно уведомяване на определени дружествени кредитори по реда на чл. 202 -203 от ТЗ чрез обявяване в ТР (по реда на ЗТР) на решението за намаляване на капитала.
3 даване на обезпечение или удовлетворяване по реда на чл. 202 във връзка с чл. 150 -чл. 152 от ТЗ на дружествените кредитори, чиито вземания са възникнали преди обявяване на решението за намаляване на капитала;
4 вписване на намаляването на капитала в търговския регистър. Намаляването на капитала има действие от вписването му в ТР (чл. 231, ал. 4 от ТЗ).

Видове намаляване на капитала на АД
Според това дали се освобождава обвързано със стойността на капитала дружествено имущество, намаляването на капитала на АД бива два вида:
  -ефективно намаляване на капитала;
  -номинално намаляване на капитала.

1. Ефективно намаляване на капитала
Ефективното намаляване на капитала на АД се характеризира с това, че при намаляването на стойността на капитала се освобождава съответна част от дружественото имущество, която покрива обявената и вписана в търговския регистър стойност на капитала. При този вид намаляване на капитала в АД се освобождават материални средства, но не винаги активът на дружественото имущество се намалява. Ако освободените средства бъдат използвани за изплащане на дивиденти на акционерите по законовоопределения ред, активът на имуществото на АД ще намалее. Ако освободените средства бъдат отнесени във фонд "Резервен" -активът няма да намалее, но ще се преструктурира от счетоводна гледна точка.
Ефективното намаляване на капитала е приложимо при нормално действащи АД, но не е типична хипотеза (например при липса на перспектива за разширяване, рационализиране или модернизиране на осъществяваната стопанска дейност и желание акционерите да получат по-голям размер на дивидента). По-често срещан случай е ефективното намаляване на капитала при АД, изпитващо затруднения в дейността си, приключило финансовата година без печалба и желаещо да не лиши акционерите си от дивидент.
2. Номинално намаляване на капитала
Номиналното намаляване на капитала на АД се характеризира с това, че при намаляване стойността на капитала се стига до изравняване на стойността на нетното имущество на дружеството с новата (намалената) стойност на капитала. Тук обвързаното с капитала дружествено имущество остава непроменено. Промяната засяга само стойността на капитала и е един от възможните начини за постигане на оздравителни цели при загуби от стопанската дейност, за предотвратяване на декапитализация на дружеството при неблагополучия в стопанската дейност и предотвратяване на настъпването на прекратителното основание, регламентирано от чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ. При номиналното намаляване на капитала в АД не се освобождават обвързани материални средства, активът на дружественото имущество остава непроменен. Поради това изключена е възможността за отнасяне на средства във фонд "Резервен" или постигане на счетоводна печалба.

Способи за намаляване на капитала на АД
Способите за намаляване на капитала на АД са посочени в чл. 200 от ТЗ. Те са следните:
-намаляване на номиналната стойност на акции;
-обезсилване на акции.

1. Намаляване на номиналната стойност на акции
При този способ за намаляване на капитала не настъпва промяна в членствените правоотношения между дружеството и неговите акционери. Тук се променя числото, изразяващо номиналната стойност на акциите. Номинална е тази стойност на акциите, която отразява връзката им с капитала и чрез която се определя каква част от капитала представлява отделната акция. Сумата от номиналните стойности на всички емитирани от дружеството акции образува неговия капитал. Номиналната стойност на акциите е константна величина и може да се променя само при спазване режима за промяна на капитала чрез изменение на номиналната стойност на акциите. Всички акции, издадени от дружеството, трябва и могат да имат еднаква номинална стойност (аргумент от чл. 175, ал. 2 от ТЗ) и затова при намаляване на капитала чрез намаляване на номиналната стойност на акциите промяната на капитала се отразява по еднакъв начин на всяка една акция. При това намаляване на капитала номиналната стойност на акциите не може да бъде намалена под законово установения минимален размер - 1 (един)лев (виж чл. 162 от ТЗ).
Според това дали акциите са изцяло изплатени (респ. дали акционерите, записали акции, са изпълнили изцяло или частично задължението си за вноска виж чл. 188 и сл. от ТЗ) при ефективното намаляване на капитала чрез намаляване на номиналната стойност на акциите са възможни два варианта:
а) когато акционерите са изплатили напълно записаните акции -намаляването на капитала поражда задължение за дружеството да върне срещу всяка една акция сумата, с която се намалява номиналната й стойност (разбира се, доколкото не е взето надлежно решение освободеното имущество да се използва за други цели, например да се отнесе във фонд "Резервен").
б) когато акционерите не са изплатили напълно акциите си -за дружеството съществува правна възможност да "освободи" акционерите от задължението им за останалата част от съответната вноска в частта, с която се намалява капитала (съгл. чл. 73а от ТЗ задължението на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото намаляване).Освобождаването на акционерите от задължението им за вноска може да се разглежда като подвид (производен способ) на намаляването на капитала чрез намаляване на номиналната стойност на акциите. В този смисъл той няма самостоятелно правно значение. Освобождаването на акционерите от задължението им за вноска е неприложимо в хипотезата на чл. 202, ал. 2 от ТЗ, когато намаляването на капитала се извършва с цел покриване на загуби на дружеството и е своеобразна оздравителна мярка.
При номиналното намаляване на капитала на АД не може да се стигне до възникване на задължение за дружеството за връщане на суми на акционерите. Това е така, защото при този вид намаляване на капитала се цели редуциране на стойността на капитала до наличния размер на актива на дружественото имущество.
 

2. Обезсилване на акции
При този способ се стига до намаляване на броя на акциите на дружеството. Този резултат може да се постигне по два начина:
а) чрез амортизиране на акции -когато на част от акциите бъдат отнети материализираните в тях права и те бъдат унищожени. При амортизирането на акции се стига до погасяване на членствени правоотношения между дружеството и определени негови акционери;
б) чрез замяна на акции -когато определен брой акции бъдат заменени с по-малък брой акции, без да се постига погасяващ ефект спрямо определени членствени правоотношения.
Като способ за намаляване на капитала обезсилването на акции има две разновидности (виж чл. 201 от ТЗ), а именно -обезсилване след придобиването им от дружеството и принудително обезсилване.
Съгласно чл. 201, ал. 1 във връзка с чл. 187а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, АД може да намали капитала си като придобие и обезсили акции от собствения си капитал. Вземането на решение за това става по правилата за вземане на решения за намаляване на самия капитал (виж чл. 199, ал. 3 във връзка с чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ТЗ). Придобиването се извършва по правилата за прехвърляне на акции (виж чл. 185 от ТЗ). До намаляване на капитала в случаите на притежавани собствени акции може се стигне и в хипотезите на чл. 187а, ал. 5, чл. 187г и чл. 187е от ТЗ.
Намаляването на капитала чрез обезсилване на акции има специфики при публичните дружества по смисъла на ЗППЦК. Съгласно чл. 111, ал. 5 от ЗППЦК публично дружество може да придобива през една календарна година повече от 3 на сто собствени акции с право на глас в случаите на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции само при условията и по реда на търгово предлагане по чл. 149б от същия закон. В този случай изискванията относно притежаване на най-малко 5 на сто и минимален размер на изкупуване повече от 1/3 от акциите с право на глас не се прилагат.
Принудителното обезсилване на акции е допустимо само, ако е предвидено в дружествения устав и акциите са записани при това условие (аргумент от чл. 201, ал. 2 от ТЗ). В него трябва да се определят предпоставките и начинът за обезсилване (виж чл. 201, ал. 3 от ТЗ). Намаляването на капитала чрез принудително обезсилване на акции е забранено при публичните дружества (виж чл. 111, ал. 2 от ЗППЦК).
При намаляването на капитала на АД могат да се съчетаят двата способа по чл. 200 от ТЗ. Например, капиталът може да бъде намален чрез обезсилване на определен брой акции и намаляване на номиналната стойност на останалите акции.
Особен случай: Капиталът на дружеството може едновременно да бъде намален и увеличен така, че намаляването да има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване (чл. 203, ал. 1 от ТЗ). В този случай капиталът може да бъде намален и под установения в закона минимален размер, ако с увеличаването му се достигне поне установеният в закона минимум. Ако вследствие на увеличаването бъде достигнат или надвишен размерът на капитала преди изменението му, тогава правилата на чл. 150 -153 от ТЗ не се прилагат (чл. 203, ал. 2 и 3 от ТЗ).
 

Решение за намаляване на капитала на АД
Решение за намаляване на капитала може да вземе само Общото събрание на акционерите (аргумент от чл. 199, ал. 1 във връзка с чл. 221, т. 1 -2 чл. 230, ал. 2 и чл. 231 от ТЗ). Това е така, доколкото намаляването на капитала представлява изменение на дружествения устав, което е в изключителните прерогативи на Общото събрание на акционерите. За вземането на валидно решение за намаляване на капитала на АД трябва да са изпълнени следните законови изисквания:
-в обявения по реда на чл. 223, ал. 4 от ТЗ дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, е необходимо ясно и конкретно формулиране на точка от него за намаляване на капитала. Ако това не е направено, Общото събрание на акционерите може да вземе решение за намаляване на капитала само при
спазване изискванията на чл. 231, ал. 1 от ТЗ, а именно ако на събранието присъстват или са представени всички акционери на дружеството и никой от тях не възразява въпросът за намаляването на капитала да бъде обсъждан и по него да се вземе решение;
-за намаляването на капитала да гласуват не по-малко от 2/3 от гласовете на представените на събранието акции (аргумент от чл. 230, ал. 2 във връзка с чл. 221, т. 1 -2 от ТЗ). В устава на дружеството може да са предвидени друго (поголямо) мнозинство или допълнителни условия за вземането на решение за намаляване на капитала (аргумент от чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ТЗ). Ако съществуват такива отклонения от диспозитивната норма на чл. 230, ал. 2 от ТЗ, то при вземане на решение за намаляване на капитала те на общо основание трябва да се спазят. Ако дружеството е издало акции от различни класове (виж чл. 181 от ТЗ),за намаляване на капитала е необходимо решение на всеки клас акционери (аргумент от чл. 199, ал. 2 от ТЗ). Ако дружеството е издало безгласни привилегировани акции (виж чл. 182 от ТЗ), техните титуляри също трябва да вземат решение за намаляване на капитала по реда на чл. 199, ал. 2 от ТЗ, но само при положение, че с намаляването на капитала се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас (това решение се взема по реда на чл. 182, ал. 5 от ТЗ);
-намаляването на капитала да е най-много до законно установения минимален размер на капитала за съответното АД (виж чл. 161 от ТЗ, а за различните особени хипотези виж например чл. 22 , чл. 166 , чл. 203 от ЗППЦК, чл. 12 от Кодекса за застраховането и други). Изключение представлява само случаят на едновременно намаляване и увеличаване на капитала (чл. 203 от ТЗ);
-в решението за намаляване на капитала да се посочат целта на намаляването и начинът, по който то ще се извърши (виж чл. 199, ал. 3 от ТЗ);
-по принцип решението на ОС за намаляване на капитала се обявява в ТР (виж чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 1 от ТЗ). Това се прави с цел защита на кредиторите на дружеството. С обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 1 от ТЗ).Съгласието на кредиторите с намаляването се предполага, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 2 от ТЗ). Този срок е преклузивен. Ако в него легитимираните кредитори писмено не изразят несъгласието си с намалението и не поискат обезпечение или плащане на вземанията си, то съгласието им с намаляването на капитала се предполага (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 2 от ТЗ). Правото на дружествените кредитори по чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 153 от ТЗ не е притежателно субективно право. На него не кореспондира юридическо задължение за дружеството да даде обезпечение или да плати предсрочно. Тук идеята за защитата е друга и тя е в отказа за вписване в търговския регистър, ако дружеството не обезпечи или удовлетвори вземанията по реда на чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150 -153 от ТЗ. В този смисъл упражняването на правото по чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 153 от ТЗ е в състояние да осуети намаляването на капитала.
Намаляването на капитала се вписва след изтичане на срока по чл. 150, ал. 2 (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 151, ал. 1 от ТЗ). Към заявлението за вписване се представят доказателства за спазване изискванията на чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150 от ТЗ. Представя се също и писмена декларация от субекта, овластен да представлява дружеството, по реда на чл. 233 и сл. от ТЗ, в която под страх от имуществена отговорност по чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 152 от ТЗ се декларира, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на капитала и са упражнили правото си по чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 153 от ТЗ, са дадени обезпечения или е удовлетворено вземането (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 152 във връзка с чл. 153 от ТЗ).
Гаранциите за легитимираните по чл. 202, ал. 1 от ТЗ дружествени кредитори са няколко. От една страна, ако данните, представени за вписването на намаляването на капитала, са неверни, то субектът, който управлява и представлява дружеството носи отговорност пред кредиторите за причинените им вреди по правилата на чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 152 от ТЗ. От друга страна, плащания на акционери при ефективно намаляване на капитала могат да се правят след като легитимираните дружествени кредитори са получили обезпечение или изпълнение на вземанията си (аргумент от чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 153 от ТЗ). От трета страна, кредитор по чл. 150, ал. 1 от ТЗ, който е изразил несъгласието си в срока по чл. 150, ал. 2 от ТЗ и не е получил удовлетворяване или достатъчно обезпечаване на вземането си в този срок, може да поиска от съда по реда за обезпечаване на искове да допусне надлежно обезпечение на вземането си чрез запор или възбрана. Обезпечението се отменя, ако бъде отказано вписване на намаляването на капитала или кредиторът получи удовлетворяване на вземането си (чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 152, ал. 2 от ТЗ).
Правилото на чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150 -153 от ТЗ не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби или намаляването се извършва със собствени акции, които са напълно изплатени и са придобити безвъзмездно или със средства по чл. 247а, ал. 1 -3 от ТЗ. Във втория случай дружеството е длъжно да образува резерв в размер номиналната стойност на всички изкупени акции в смисъла на чл. 187в, ал. 4 от ТЗ (чл. 202, ал. 2 -3 от ТЗ). Правилото не се прилага и когато е налице едновременно намаляване и увеличаване на капитала в случая, когато вследствие на увеличаването бъде достигнат или надвишен размерът на капитала преди изменението му (чл. 203, ал. 3 от ТЗ).
Забележка: Решението на Общото събрание следва да бъде надлежно протоколирано.
 

Вписване на намаляването на капитала. Необходими документи
Намаляването на капитала подлежи на вписване в търговския регистър (аргумент от чл. 174, ал. 2 от ТЗ).
Решението за намаляване на капитала влиза в сила след вписването му в търговския регистър (виж чл. 231, ал. 3 от ТЗ).
ТР е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства и обявените актове по (чл. 4 и чл. 5 от ЗТР, която се управлява от информационна система.
Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Всеки има право на свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази, както и до списъка на запазените фирми (чл. 11 от ЗТР, чл. 3 от Наредба № 1).
ТР се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието (чл. 2 и сл. от ЗТР и глава I от Наредба № 1).

Всеки търговец е длъжен да заяви подлежащите на вписване обстоятелства.
Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в ТР, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6 и сл. от ЗТР). Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на административно наказание -глоба (чл. 40 от ЗТР).
Вписването се извършва въз основа на заявление по образец, към което се прилагат документите, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата, чието вписване се иска, съгласно изискванията на закона. Към заявлението се прилага и декларация за истинност на заявените обстоятелства.
Какви точно документи ще се приложат към заявлението зависи от конкретния случай, но при всички възможни хипотези на намаляване на капитала на АД от тях трябва по безспорен начин да може да се установи валидното осъществяване на онези юридически факти от фактическия състав на намаляването на капитала, които предхождат и обуславят вписването му в ТР.
Най-общо чрез приложените към заявлението документи следва да се докаже:
  -че е взето валидно решение от Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала (виж в тази връзка приложения примерен образец на протокол от Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала);
  -че са спазени изискванията за защита на дружествените кредитори по реда на чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 150 -152 от ТЗ (когато се прилага чл. 202, 231, ал. 1-4 във връзка с чл. 4а от ТЗ).

Ако има особени изисквания на закона за намаляването, на общо основание трябва да се докаже изпълнението им. Кръгът на тези изисквания зависи от конкретния случай (виж например чл. 187а от ТЗ, чл. 111, ал. 2 и 5, чл. 115 -117 от ЗППЦК и др.).
Пощенският адрес на Централното управление на Агенцията по вписванията е: гр. София 1309, бул."Александър Стамболийски" № 239. Интернет страницата на Агенцията по вписванията е: http://www.registryagency.bg , а на Търговския регистър: http://www.brra.bg