Регистрация на акционерно дружество с чуждестранно участие

Правна регламентация:
ТЪРГОВСКИ ЗАКОН (ТЗ) - чл. 3 - 17 , чл. 63 - 73 , чл. 158 - 252
ЗАКОН за търговския регистър (ЗТР) - чл. 2 - 6, чл. 13 - 19, чл. 21 - 27, чл. 35, чл. 40
НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1) - чл. 1 - 7, чл. 22, чл. 73 - 85, чл. 90 – 97
ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - чл. 16а
Кодекс за международното частно право - чл. 50, чл. 56

Компетентен орган
Търговският регистър се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец. Заявленията за вписване, заличаване и обявяване, и актовете по чл. 14 ЗТР се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им (чл. 3, чл. 13 и чл. 19 от ЗТР).

Понятие за Акционерно дружество
Акционерното дружество е най-типичното капиталово дружество, което няма персонални признаци (виж. чл. 64, ал. 3 от ТЗ ). АД е това търговско дружество, чийто капитал е разделен на акции (чл. 158 от ТЗ ). Общите белези на АД са следните: то е корпоративно юридическо лице; неговите акционери могат да бъдат физически лица, юридически лица и държавата (арг. от чл. 159 от ТЗ и чл. 1 от ЗПСК ); всеки акционер е длъжен да запише акции, срещу които прави парични или непарични вноски.

Учредители, акционери
Българският закон поставя изисквания към лицата, които учредяват АД, но не и към лицата, които придобиват акции във вече учредено АД. Учредители на АД са лицата, които са записали акции на учредителното събрание (чл. 160, ал. 1 от ТЗ ). Учредители могат да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица (чл. 65 от ТЗ ), които не са обявени в несъстоятелност (чл. 160, ал. 2 от ТЗ). Акционери във вече учредено АД могат да бъдат всички субекти на частното право (местни или чуждестранни лица), като за физическите лица не е необходимо да бъдат дееспособни.
Съгласно § 1, т. 6 от ЗНИ всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон в акции в търговски дружества е чуждестранна инвестиция и попада под режима на този закон.

1. Физически лица
Всяко дееспособно физическо лице (българин или чужденец), което не е обявено в несъстоятелност, може да бъде учредител на АД. Дееспособността и необявяването в несъстоятелност обаче не са необходими предпоставки, за да могат физически лица да станат акционери във вече учредено АД. Чужденец е всяко физическо лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария (чл. 2 от ЗЧРБ ).
Правният режим на учредяване на търговско дружество се определя от закона на страната по регистрация на дружеството. Ето защо регистърният съд ще приложи българския закон в качеството му на "lex loci registrationis", когато преценява въпроса за необходимостта от дееспособността на учредителя-чужденец в дружеството. Наличието на самата дееспособност ще се преценява по реда на чл. 50 от КМЧП.
Дееспособността е призната и гарантирана от нормативен акт възможност за едно лице със собствените си действия да придобива права и да поема задължения. По българското право с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

2. Юридически лица
Учредител, респ. акционер в АД може да бъде местно или чуждестранно юридическо лице, което не е обявено в несъстоятелност. Чуждестранно юридическо лице е това, което не е регистрирано в Република България. Статутът на юридическото лице се определя по принцип от правото на държавата, където то е регистрирано (чл. 56 от КМЧП).
Когато акционер в АД е юридическо лице, правата му като съдружник се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице (чл. 65, ал. 3 от ТЗ ).

Първоначална регистрация

1. Лица, оправомощени да искат вписването
Вписване в ТР на новосъздаващото се АД може да иска САМО съответният управителен орган на дружеството (Съвет на директорите или Управителен съвет) - чл. 67 от ТЗ и чл. 15 от ЗТР. Ако по реда на чл. 235 от ТЗ бъде определено лице, което да представлява дружеството, вписване може да се иска от това лице.

2. Предварителна подготовка за извършването на процедурата
Преди отправянето на искането за вписване следва да се извършат редица действия.

2.1. Резервиране на фирма
Препоръчително е при учредяването на АД да се резервира фирма, под която дружеството ще извършва търговска дейност.
Изискването за изключителност (уникалност) на фирмата е въведено с чл. 11 от ТЗ .
Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език (чл. 7 от ТЗ).
Съгласно чл. 21 от ЗТР във връзка с чл. 91, т. 7 от Наредба № 1 в рамките на регистърното производство по вписване на АД се проверява дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон. За изпълнението на това изискване е предвидена възможност всеки да може да запази фирма преди подаване на заявление за вписване. Запазването се извършва въз основа на заявление по образец, (приложение № Д1 към Наредба № 1 - чл. 63) в което се посочва заинтересованото лице, в чиято полза е запазването, чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението. По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса. Запазването има действие 6 месеца и е пречка друг търговец да бъде вписан в търговския регистър под същата фирма. Действието на запазването се продължава до приключването на производството по обжалване на отказа за вписване.
Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима (чл. 35 и сл. от ЗТР във връзка с чл. 97 и сл. от Наредба № 1).

2.2. Провеждане на Учредително събрание на АД
Акционерното дружество може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица (чл. 159, ал. 1 от ТЗ ). Лицата, които образуват дружеството и са записали акции на учредителното събрание, се наричат учредители. Такива могат да бъдат само физически и юридически лица, които не са обявени в несъстоятелност (чл. 160 от ТЗ ).
На УС трябва да се запишат всички акции от капитала на АД. Записването на акция/и представлява едностранно волеизявление на учредител, с което той изразява волята си да встъпи в членствено правоотношение с АД, срещу което поема задължение да направи вноска, съответна на участието, което придобива в капитала.

Забележка:
Дружеството не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. Ако едно лице запише акции от свое име и за своя сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за сметка на това лице (чл. 161, ал. 4 от ТЗ ).
Дневният ред на УС е определен в чл. 163, ал. 3 от ТЗ . УС трябва да вземе следните решения (чл. 163, ал. 3 от ТЗ):
а) за учредяване на АД;
б) за приемане на устав;
в) за избор на съвет на директорите, съответно надзорен съвет;
г) за установяване на размера на разноските по учредяването.
Решенията на УС по букви "а" и "б" се приемат с единодушие (чл. 165, т. 4 от ТЗ ).
При провеждането на УС се води протокол, за който се прилагат правилата за протокол от общо събрание на акционерите (чл. 163, ал. 4 от ТЗ ).
Когато АД се учредява от едно лице (физическо или юридическо) не се провежда УС, а се съставя учредителен акт в писмена форма, с който се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите (чл. 159, ал. 2 - 3 и чл. 163, ал. 5 от ТЗ) - виж съответната процедура.

Забележка:
Акционерно дружество може да бъде учредено чрез подписка за набиране на капитал, само ако закон изрично предвижда условията и реда за това (чл. 169 от ТЗ ).
Набирането на капитал чрез публично предлагане на акции е уредено в ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (виж също Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа). Първично публично предлагане е предлагане при условията по чл. 4 от с. з. на ценни книжа за записване от техния емитент или упълномощен от него инвестиционен посредник (подписка), или ценни книжа за първоначална продажба от инвестиционен посредник съгласно сключен с техния емитент договор за поемане (чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗППЦК ). Първично публично предлагане на ценни книжа се допуска, ако емитентът или инвестиционен посредник публикува проспект и съобщение по начина и със съдържанието, установени в ЗППЦК и актовете по прилагането му. Проспектът за публично предлагане или допускане до търговия на
регулиран пазар може да се публикува, само ако Комисията за финансов надзор е издала писмено потвърждение на проспекта. Записването или продажбата и предложението за записване или продажба, както и допускането до търговия на регулиран пазар на ценни книжа в нарушение на тези изисквания са забранени (виж чл. 78 и сл. от ЗППЦК).

2.3. Откриване на банкова сметка на АД и вноски на учредителите
След учредяването на АД новоизбраният управителен съвет, съответно съветът на директорите, открива набирателна банкова сметка на името на учредяващото се дружество.
Разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на съвета на директорите, съответно управителния съвет (чл. 166, ал. 1 от ТЗ ).
Ако някой учредител прави непарична вноска, той е длъжен преди провеждането на учредителното събрание да извърши действията, посочени в чл. 72 от ТЗ (виж процедура "Непарични вноски"). Уставът трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му (чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 72 от ТЗ ).

3. Вписване в търговския регистър
3.1. Подготовка на документите, които се подават
Преди да се подадат документите е необходимо извършването на следните действия:
3.1.1. Да се изготви заявлението до Агенцията по вписванията.
3.1.2. Да се изготвят протокол от учредителното събрание и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите.
3.1.3. Да се осигурят доказателства за направените от учредителите вноски (напр. Удостоверение от съответната ТБ за средствата, постъпили по набирателната сметка).
3.1.4. Да се изготви и приеме уставът на АД, който да бъде заверен от лицата, избрани да представляват АД (арг. от чл. 174, ал. 4 от ТЗ );
3.1.5. Да се изготвят образци от подписите на лицата, които съгласно чл. 235, ал. 1 - 2 от ТЗ управляват и представляват дружеството. Необходима е нотариална заверка на образците от подписите (чл. 235, ал. 3 от ТЗ );
3.1.6. Да се изготвят и подпишат от учредителите декларации по чл. 160, ал. 2 от ТЗ . Когато учредител е юридическо лице или едноличен търговец, вместо декларация се представя съответно удостоверение, че лицето не е обявено в несъстоятелност (само за учредител, което не е учреден по българското право, или юридическо лице - учредител, което не е вписано в търговския регистър - аргумент и от чл. 23, ал. 4 от ЗТР);
3.1.7. Да се изготвят и подпишат от членовете на съвета на директорите, респ. управителния съвет и надзорния съвет нотариално заверени съгласия и декларации, че отговарят на изискванията на чл. 234, ал. 2 от ТЗ (т. е., че не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори и че отговарят изискванията, предвидени в устава на АД по отношение на членовете на управителните органи).
3.1.8. Да се заплати държавна такса, срещу което се получи съответен удостоверителен документ.
Забележка:
За учредяването на някои АД е необходимо снабдяване с разрешителен административен акт (виж чл. 174, ал. 3 от ТЗ ).

3.2. Регистърно производство
ТР е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства и обявените актове по чл. 4 и чл. 5 от ЗТР, която се управлява от информационна система. Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до регистърните дела на търговците и клоновете на чуждестранни търговци и до списъка на запазените фирми. ТР се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието (чл. 2 и сл. от ЗТР и глава I от Наредба № 1).
Всеки търговец е длъжен да заяви подлежащите на вписване обстоятелства. Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6 и сл. от ЗТР).
Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на административно наказание - глоба (чл. 40 от ЗТР).
Обстоятелството, подлежащо на вписване се заявява от:
- търговеца;
- друго лице в предвидените по закон случаи;
- адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията (чл. 15 от ЗТР).
Вписването се извършват въз основа на заявление по образец, към което се прилагат документите, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата, чието вписване се иска, съгласно изискванията на закона. Към заявлението се прилага и декларация за истинност на заявените обстоятелства.
Наредба № 1 съдържа подробна правна уредба относно вписването в ТР.
Вписването в ТР се извършва се извършва въз основа на заявление по образец. Общите изисквания към заявлението са уредени в глава II, раздел I на Наредба № 1.
Заявлението съдържа полета,обединени в групи, които биват задължителни (за всички заявления) и допълнителни (според вида на исканото вписване). В образеца на заявление са отбелязани тези полета от заявлението, които задължително трябва да се попълнят от заявителя. Останалите полета от заявлението могат да останат празни и не се попълват при незаявяване на обстоятелствата или непредставяне на актовете, за които са предвидени. Ако мястото в някои групи или полета не е достатъчно, това се посочва в полето по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 и към заявлението се прилага допълнително заявление, в което са попълнени съответните полета. Полетата, които може да бъдат допълвани, са отбелязани в образеца на заявлението. Специфичните изисквания за заявлението за вписване на обстоятелства относно акционерно дружество са уредени в глава II, раздел VI от Наредба № 1.
Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 подлежащите на вписване обстоятелства относно АД се посочват в заявление по образец съгласно приложение № А5. Към заявлението се прилагат:
1. по група "Основни обстоятелства":
а) уставът, съответно учредителният акт;
б) протоколът от учредителното събрание съгласно чл. 163 от ТЗ;
в) документът, установяващ учредяването на юридическо лице - акционер, и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решение за участие в учредяването на акционерното дружество (само за юридическо лице - учредител, което не е учредено по българското право, или юридическо лице - учредител, което не е вписано в търговския регистър);
г) решението на съответния орган на юридическо лице - акционер, за участие в акционерното дружество;
д) протоколът от заседание на надзорния съвет за избор на членове на управителния съвет (при двустепенна система на управление);
е) ако уставът допуска член на съвет да може да бъде юридическо лице - решението на компетентния орган на юридическото лице за определяне на представител на члена за изпълнение на задълженията му в съвета, както и документът, установяващ учредяването на юридическото лице и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решението, ако лицето не е учредено по българското право или не е вписано в търговския регистър;
ж) протоколът от заседание на съвета на директорите, съответно управителният съвет, за избор на лица, които да представляват дружеството;
з) за учредителите - юридически лица - решението на компетентен орган да се участва в учредяването на акционерното дружество;
и) списъкът на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите;
к) декларациите по чл. 160, ал. 2 от ТЗ от учредителите;
л) нотариално завереното съгласие и декларацията по чл. 234, ал. 3 от ТЗ от членовете на органите на управление на дружеството;
м) нотариално завереното съгласие и образецът от саморъчния подпис на лицата, овластени да представляват дружеството, както и декларациите за съответствие с изискванията на чл. 22 от ПРУПДТДДУК на лицата в случаите на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала;
н) лицензът или разрешението за извършване на банкова, застрахователна дейност, дейност на регулиран пазар на финансови инструменти, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда това;
о) документът (диплом, сертификат на БНБ и др.) за професионална квалификация или правоспособност за член на управителен орган съгласно изискванията на закон;
п) други документи съгласно изискванията на закон;
2. по група "Капитал":
а) при парична вноска - документът за внесен в банка капитал;
б) при непарична вноска - заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от ТЗ, освен в изрично предвидените със закон случаи; декларацията по чл. 264 от ДОПК (при апортиране на вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство);
доказателства,че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество (при апортиране на вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на апорта, и писменото съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му;
в) при заявяване за вписване на обстоятелството, че е взето решение за обратно изкупуване на акции - решението на общото събрание за обратно изкупуване на акции;
г) при заявяване за вписване на обстоятелството, че е взето решение по чл. 73б, ал. 1 от ТЗ - решението на общото събрание на акционерите за одобряване на сделката и заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от ТЗ;
д) другите документи съгласно изискванията на закон.
Заявителят прилага документите в оригинал, нотариално удостоверен препис или в заверено от него копие.
Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно с превод на български език, заверен съгласно чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен (чл. 18 от ЗТР и чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1).
Съгласно чл. 73 и сл. от Наредба № 1 заявленията и приложенията към тях се подават:
- на хартиен носител или
- по електронен път.
При приемането на заявлението се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТР (чл. 13, ал. 8 от ЗТР и чл. 85 и сл. от Наредба № 1).
При подаване на заявление на хартиен носител проверката се извършва от служител на агенцията, който приема заявлението, чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя.
Заявителят полага подписа си върху заявлението пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията.
Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя.
При подаване на заявление по електронен път проверката се извършва чрез:
1. съпоставяне на името на заявителя, посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението;
2. след успешна проверка по т. 1 се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното по т. 1 име; когато заявителят няма ЕГН/ЛНЧ, проверка по тази точка не се прави.
Тази проверка за идентичност се извършва за всички физически лица, обстоятелства относно които подлежат на вписване в търговския регистър. Проверката за идентичност на юридическите лица се извършва чрез проверка в съответните регистри на юридическите лица.
Когато заявлението или документите, изпратени по електронен път, са с различен от установения по реда на чл. 80 от Наредба № 1 формат и вид, не са подписани с валиден електронен подпис съгласно закона или заявителят не може да се идентифицира, на подателя се изпраща съобщение, че заявлението не отговаря на установените нормативни изисквания. За повече подробности виж раздел VI на Наредба № 1.
Разглеждане на заявленията (чл. 19 и сл. от ЗТР и чл. 90 и сл. от Наредба № 1).
Заявленията за вписване се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Разпределението на заявленията за разглеждане от длъжностните лица по регистрацията се извършва от информационната система на принципа на случайния подбор. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.
Длъжностното лице по регистрацията проверява дали:
1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване, подаденото заявление е по образеца за исканото вписване, заличаване или обявяване и са спазени предвидените за това форма и ред;
2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър;
3. заявлението изхожда от оправомощено лице;
4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт;
5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона;
6. е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР (същата е част от заявлението);
7. друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон - при първоначално вписване или промяна на фирмата;
8. е внесена дължимата държавна такса.
В случай че са налице предвидените в 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва (в съответния срок по чл. 19 от ЗТР) вписването като въвежда информацията за заявеното обстоятелство от съответното поле на заявлението в съответното поле на партидата на търговеца.
Когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, в който посочва изчерпателно всички пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му, за което се прилага съответно редът на Гражданския процесуален кодекс. Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него в заявлението адрес на електронна поща. В този случай потвърждаване на получаването не се изисква.
При отказ за извършване на исканото вписване заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му (чл. 26 от ЗТР). При подаване на ново заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване и са налице предвидените в 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване. При подаване на ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен.
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез агенцията, която я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му. При липса на технологична възможност на съда да приеме по електронен път документите, те се възпроизвеждат на хартиен носител и се изпращат на съда, заверени от служител на агенцията.
Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс.
Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването мупред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25 от ЗТР).
Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване.
Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър.
Такива грешки и непълноти се отстраняват служебно (чл. 27 и сл. от ЗТР).

Вписване на промени в обстоятелствата
Промени в обстоятелствата се заявяват за вписване, като в поле № 1 "ЕИК и фирма" се посочва единният идентификационен код и фирмата на дружеството.
Променените обстоятелства се посочват на съответните места в заявлението, а полетата, които се отнасят за обстоятелства, които не се променят, не се попълват. При промяна на обстоятелствата към заявлението се прилагат документите, посочени в чл. 24 от Наредба № 1.

Такси
Размерът на таксите по вписванията е определен с Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
За вписване на АД в ТР се събира такса в размер на 460 лв., респ. 320 лв. ако заявлението е подадено по електронен път (чл. 16а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 от Тарифата).
По заявление за промяна на вписани обстоятелства в търговския регистър се събира такса в размер на 60 лв. за промяна на капитала и 30 лв. в останалите случаи (респ. 42 лв. и 21 лв. ако заявлението е подадено по електронен път) - чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Тарифата.